December 20, 2025.
My Grandmother Detelina was born 83 years ago today. She left this earth 63 days ago on October 19 and now resides in Paradise.
As the matriarch of my family, her passing has profoundly affected all of us.
As for me, it has wholly penetrated through my existence and core. She was more than my parent and my best friend throughout my life. Until my husband came into my life 3 Decembers ago, she was my one and only; she was my person in this world. Sending her off into eternal love and freedom and laying her physical body to rest triggered a paramount change within me and in my life.
The wonder and astonishment in the magic of the Good Lord shine through the fact that He ensured I am not alone and I have my twin soul and husband, Ken Grady—a Giant among men, here with me during this colossal turning point in my life. And even though he did not get to meet her in person as we were planning to do in the fall of the upcoming year, we take solace and comfort in the fact he already knows her as she lives in me and is forever in our hearts.
So today, with a full heart, as I bow before her yet again, I celebrate her amazing life, her iconic spirit, and her sweeping legacy. I celebrate the woman she was—that one of a kind, eternal woman. The refined kind of woman before whom words like beauty, grace, elegance, and class bow and pale. The kind of timeless woman who, in all her magic, remains stunningly gorgeous until the very end. The kind of sophisticated woman who exudes elegance and taste and whose intellect, wisdom and breadth of spirit, perspicacity and depth, grasp and mastery of the quintessence of people and the very stuff of life are boundless and penetrate the being of everyone blessed enough to ever be in her presence. The type of woman who is the entire Universe.
She is infinite.
За Баба
За вечната твоя грижа и закрила и за туй че над мене ден и нощ си бдяла, За безмерната любов която си ми дала, За името ти, за това че беше моята скала, За светлината и напътствието в тъмнината на нощта, Обичам те, почитам те, благодаря ти! И пред тебе, паметта ти и душата ти се прекланям. Че съм те имала тук на земята, Господ прославям. Поне малко от твоята мъдрост да съм поела, Стрък от добротата и разума ти да съм взела; От грацията, лекотата, красотата, от съзнанието ти да съм попила, Това е златната моя благословия. Ти беше не само невероятната ми баба, Беше майка ми, силата ми когато съм била слаба. Беше моят човек и най-близък приятел. За туй съм толкова благодарна на нашия Всевишен създател. Беше така сговорчива, добра и широко скроена. Оправна. Беше жива икона, от най-светлата и велика магия сътворена. Вечна си беше и винаги ще останеш такава. Хора като тебе никога не се забравят. Чудно ми е как съм те гледала като че през някак си останали съвсем детски очи, Сякаш не виждайки че времето и по двете нас оставя следи, Без да приемам че може дори за момент накрая да те боли, Че да се видим пак с тебе на живо съдбата може би не ще позволи. За всеки ти беше жива вода и упора, камо ли за мене; Но ето че те достигна неизбежната последна умора и свърши даденото ни време. Прости ми мъката и тъгата… Едва сега се превръщам в жената, Която ти ми помагаше да стана а аз не си позволявах да бъда, Която върви напред смело по пътя. А малкото твое детенце е винаги в мен; И по детски денят без тебе понякога му се струва студен. Дали животът теб от мене взе… Или съдбата мен изтръгна от твоите топли ръце… Незнам и е глупаво да се връщам назад и да търся някъде, у някого или в себе си грешки. С помощта ти станах безгранична и поех всичката любов и светлина побиращи се в живота човешки. “Ние правим планове, а Господ разполага.” Разбрах го в края на крайщата. Чух най-после какво искаше да ми кажеш, Видях и усетих какво искаше да ми покажеш, “Успокой топката и живей! Обичай без извинение, усещай всеки миг и от сърце се смей!” —твоя внучка, Детелина
There will be no English translation provided of the above poem as there can be none.